Има дни, когато съм способен да забравя всичко - добре, че главата ми е здраво свързана с тялото, че иначе и нея ще взема да я потуля. Вчерашният ден бе един много добър пример:

Прекрачвайки топлият праг на милият ни офис се усетих, че портфейлът ми е останал вкъщи - с него и всички пари, документи, карти и други животоспасяващи материали. Минутка по-късно се усетих, че съм забравил и радиото, което имах да връщам на Катина. Звъннах на добрата ми жена и я помолих да се метне до офиса по някое време за да попълни горепосочените липси. И като всяка добра жена тя пристигна в ранният следобед. Малко по-късно, когато пристигнах в Кривото на ИББ, се усетих, че съм си забравил мишката към лаптопа, и ампулата аналгин, която си разнасям поради непреодолимото желание на един мъдрец да израсне, да стане равен в обществото на Стефановите зъби...
Тръгнах да се прибирам - разходка до Орлов мост, спринт за автобус, автобус, Младост 3... До входната врата не срещнах особена съпротива, чувам как котката надава глас за храна от другата страна, тук ключове, там ключове - няма, в чанта ключове? - няма... Както би казал някой футболен коментатор с пяна на устата  - "Какъв малшанс". Часът бе едва 22:20, и ако щях да чакам Ирина, трябваше някак да убия едни 4 часа.

След дълги размисли, без излишни страсти, стигнах до теорията, че ключовете най-вероятно съм ги забравил в офиса. Кеф, не кеф ще се разходим  - имаме теория за доказване :) Доказателството бе успешно, но се намеси небезизвестният ми мързел, та се замотах в офиса. Благополучно се прибрах в 01:40... Взех си един горещ душ, и реших да си лягам...


Днес сутринта, като изключим факта, че си забравих ранното ставане в шкафчето за събуждане, нищо не съм забравял.

От сега да си запиша, да не забравя, че после iffi ще ме бие - днес, в София, в Кривото, в 20:00, блогърска среща.
А ти ще пиеш ли бира с мен?