Дозорите на Лукяненко се оказаха превъзходно четиво. Ако не бяха те сигурно съвсем щях да съм изкокуригал миналата седмица. Отдавна поредица от книги не ми е била толкова интересна. Не успях да намеря нито една страница в нито една от четирите книги, която да ми бъде скучна. Въобще изпипана работа - нямаше противоречия, нямаше повторения, нито пък безкрайни ретроспекции, превода беше на ниво... Пак ще ги препрочета скоро време. Сега остава само да си намеря ново четиво, че иначе няма какво да правя докато пътувам*.

Същата поредица ми даде някои много свежи идеи за РПГ системата, по която пиша от време на време напоследък... Само да ми остане малко свободно време и ще гледам да приложа някои от хрумванията. Ще видим какво ще излезе.

* Напоследък измервам задръстванията в страници. Пример: Q: Как беше задръстването в центъра? A: Ами нормално - 30 страници :)

Последните дни на март се оказаха доста плодотворни на идеи и хрумвания за теми, на които бих искал да обърна внимание в блог-а - какво да се прави, телесната температура може да направи чудеса с човешката психика и логика.

По-миналия петък се "събудих" с адско главоболие. Кавичките са на мястото си, защото състоянието ми ония ден далче не беше будно. Първоначално реших че е нещо средно между перфектния махмурлук (макар че не бях пил от две седмици) и преумора/недоспиване - бях работил до ранна сутрин над някакви глупости. Обърнах се на другата страна, завих се отново и продължих да спя. Няколко часа по-късно отново направих неуспешен опит да се събудя - главата ми тогава успя да попреработи понатрупалата се информацията - нямах махмурлук (защото по принцип нямам, а и не бях пил), не беше преумора/недоспиване (защото бях поспал още няколко часа), т.е. всичко трябваше да бъде наред, но нищо не беше - главата ме цепеше адски. Звъннах на Зеления и го уведомих, че ще бачкам от вкъщи, защото ми е много зле. Направих опита да работя, но за петнадесет минути успях: да си пусна машината, да си пусна нет-а, Pidguin-а и Thunderbird-a, да напиша едно изречение (пословично писане с един пръст) към Зеления. Най-накрая се сетих да си измеря температурата - 38.4 C... И тогава загрях - болен съм. Уведомих Маниакса, че да разчита ония ден на мен ще бъде първата му голяма грешка и... Заспах...

По-принцип нямам проблеми със субфебрилната температура (малко над 37 C). На повечето хора тя им действа като парен чук на физиката или като пирон в главата относно психиката - е аз такива проблеми нямам. Когато хората качат телесната си температура обикновено ги хваща умора и безсилие - е аз съм направо еуфоричен - имам и енергия и настроение. Е всичко си има граници, дори моя гноясал мозък отказва да работи над 38 C. В тези моменти бушона на организма ми гърми и изпадам в летаргичен сън, започвам да сънувам глупости и да ми хрумват разни безумни идеи за разговор/писане. Почти цялата минала седмица изкарах в това състояние. Не знам какъв бе този грип, но определено ми изпържи мозъка. Много ми се пишеше, но пак същата температура сякаш ми шепнеше - по-късно, утре, айде по-натам... Една торба лекарства, седмица спане и пак съм на крак, малко кашлям, но това е най-малкият ми проблем.

Много често споменавам и парадирам как искам да легна и да се наспя, че искам да спя пет дена non-stop и да се наспя, че трябва да си взема отпуск за спане и т.н. Искаше ми се искаше да днес да кажа "Наспах се!", но уви спането под влиянието на високата температура няма този "отпочиваща" характеристика - пак ми се спи... Явно ще търсим друг алгоритъм за решаване на проблема.

Поради същите тези обстоятелства блог-ът ми пак замря. Тези дни ще има да попиша повечко, че искам да се разтоваря от бремето на идеите.

чл. 16 от Законът за Народната Просвета:

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Държавните образователни изисквания се отнасят за:
1. предучилищното възпитание и подготовка;
2. степента на образование, общообразователния минимум и учебния план;
3. учебното съдържание;
4. усвояването на книжовния български език;
5. системата за оценяване;
6. професионалното образование и обучение;
7. придобиването на квалификация по професии;
8. (изм. - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) обучението на деца и ученици със специални
образователни потребности и/или с хронични заболявания;
9. учебниците и учебните помагала;
10. документите за системата на народната просвета;
11. извънкласната и извънучилищната дейност;
12. учителската правоспособност и квалификация;
13. материално-техническата база;
14. здравното обслужване;
15. безопасните условия на възпитание, обучение и труд;
16. научното, информационното и библиотечното обслужване;
17. едногодишната издръжка на деца и ученици в държавните и общинските детски
градини, училища и обслужващи звена;
18. нормирането и заплащането на труда в системата на народната просвета;
19. (нова - ДВ, бр. 90 от 2002 г.) инспектиране на системата на народната просвета.

В менюто на "изисканите" ресторанти и пицарии винаги присъстват разни манджи, които са в количеството подходящо за дегустация. Обикновено цената на едно такова ястие е обратно пропорционална на количеството. Днес с изродите от офиса отидохме да ядем в пицария Виктория в кино Арена. Червото реши да опита един деликатес:

Тая вечер тръгнах да се прибирам от Хемус към нас. Изпуснах трамвая и започнах да чакам следващият... Не че се бях разбързал, но вятъра духаше тихо, но остро. Каките от "Клеопатра" отидоха на работа... Мен ми писна и реших да хвана един бакшиш и да се прибирам. Гледам "едно евро" и направо се качвам. Тръгнахме надолу по Черни връх, после през Медицинска академия и надолу към Пиргов. Някъде около последното медицинско заведение поглеждам апарата и гледам, че ме карат на нощна тарифа. Беше някъде около десет часа, но хвърлих един поглед на часовника на таблото - цифрите 21:55 мигаха приятно. Мина ми през главата, че ме ментят на дребно, но беше близко до десет, а пък часовника на таблото можеше да не е верен. За всеки случай си погледнах часовника, и изненада - 21:55 Ха! Реших да не му вдигам скандал - все пак колата беше чиста и приятна. Това което ме изкара извън равновесие беше краят на возенето. Таксиметровият апарат показваше "4,01 лв". Давам му двадесет лева, онзи ми се мръщи - били му едри. Вадя десет (по дребни нямах) и бакшиша му с бакшиш ми връща пет лева и ме гледа тъпо?! Аз продължавам да чакам. Опита се ми върне още 60 стотинки, на което аз избеснях. Извадих левче и му предложих да му го дам, а той да ми върне два. Обясни ми, че нямал два лева. "Тогава ей сега ще разваля на баничарницата". Имаше един човек пред мен, а продавачката никаква я нямаше. Почакахме две-три минутки и аз си купих баничка - върнаха ми четири лева на по левчета и петдесет стотинки. Върнах се в таксито и тръгнах да му давам цялата сметка на стотинки - ония взе само левче и изведнъж извади два лева!

Има и свестни таксиметрови шофьори - такива с чисти и спретнати коли, които не те пускат на нощна тарифа през деня, нито пък на третата тарифа за чужденци, които се съобразяват с теб относно музикалния фон, които тръгват да ти връщат рестото до стотинка (и обикновено остават с добър бакшиш от моя страна), но тези персонажи май ги има толкоз често, колкото и принцесите. Как не разбраха, че клиента решава дали и колко бакшиш да им остави.

Тази вечер... Вървим си с Ирина из гората, разхождаме кученце, лафим си, наслаждаваме се на почти тихата гора. Всичко беше приятно докато не минахме покрай пейка, на която бяха насядали разни недорасляци. Оказаха се стари познайници на Ирина. Бяха паркирали една двулитрова бутилка от кока кола, пълна наполовина със съмнителна жълтеникава течност. Момчетата ни посъветваха да не продължаваме нататък из гората. Ирина веднага се върза и започна да пита какво толкоз има, че да не сме минавали, тя отвори бутилката и помириса - реакцията беше леко неприятна, при което си помислих, че става дума за някаква евтина ракия, задължително менте... Ирина употреби уникалното си качество да измъква информацията, която я интересува, както се измъква тапа от бутилка вино. Оказа се, че недорасляците са запалили някакви гуми по нататък... Ирина им се развика, но идиотчетата, които бяха горе-долу на нейната възраст, бяха ухилени и горди от постъпката си.

Разбира се ние продължихме разходката си и видяхме великото творение. Две гуми, прилежно сложени на масата за тенис, горяха доста усърдно. Гората беше доста суха, като нищо можеха да пламнат няколко дръвчета, а като добавим и острия вятър, защо не и цялата гора. Ирина спомена, че съдържанието на бутилката всъщност било не алкохол, а бензин. Пъзела се понамести в главата ми. Отидохме до близкото магазинче и купих за два лева шест литра минерална вода. Върнахме се до масата за тенис и започнах да гася пламъците. Разбира се, бензин и гума не се гасят с вода, а с пяна, но от известно време не мъкна пожарогасител с мен... Минах през кафето намиращо се на двеста метра и напълних бутилката отново. При втория тек почти успях да загася всичко. Тупнах пламъците с празната бутилка и те угаснаха. През цялото време докато гасях пламъците чувах разни тъпи подсвирквания и помятания, все едно им руша пясъчния замък на плажа.

Ей на това му викам организирана тъпота. Да откраднеш от някъде бензин (защото се съмнявам, че на която и да е бензиностанция биха продали на шестнайсет до осемнайсе годишни хлапета два литра бензин в пластмасова бутилка от кола). Мислех да викам полиция, но каква полза? Половин час се чудих колко тъп трябва да си, че да запалиш гуми върху маса за тенис (напълно читава, на която се играе) и да се гордееш от това. Поне си изпълних детската мечта да стана пожарникар...

От началото на седмицата брадчеда ме врънка да ходя да му пооправя малко служебната машина. Човека е прилично технически неграмотен (то не му и трябва), но поне си го знае и се сеща кога да пита. Последната черта от неговия характер я адмирирам на 100% :) Трябваше да отида завчера, но покрай падането на разни сървъри, го отложих за деня на майстора - петък. След половин часово търсене на такси (защо, когато ти трябват не можеш да намериш и едно) успях да хвана нещо и малко по-късно се озовах в Овча Купел. Намерих сградата, етажа и стаята на брадчеда. Той ме запозна с някакъв негов колега и ми показа проблемното PC. Каза ми че е купено преди месец и някакви хора го били инсталирали. Попита ме също така какво могат да направят, че да си увеличат мястото - 20GB хардиск с Vista хич не ги уреждала. Оказа се, че диска е разделен, и останалите сто GB просто не са форматирани. Представяте ли си някой да ви продаде ново PC днес с хардиск от отпреди десет години?

После брадчеда ме помоли да проверя какво му е настройвано на рутера, че да може да включат и трета машина. Пробвах да се логна на устройството но обичайните заподозрени пароли не минаха. Намерих му документацията на рутера (марка Sweex, не се сещам да съм ги чувал много-много преди, но това е друга тема) и съответно какви са потребителското име и парола по подразбиране (sweex/mysweex) - пробвах ги, но и те не станаха. Учтиво попитах дали безжичният рутер е на фирмата - оказа се че е. Доставчика го бил настройвал. Бях решил да инсталирам едно VNC на машината и да я администрирам отдалечено, но IP адреса на мрежата беше частен. Мислех да правя port forwarding, но и за това ми трябваше достъп до рутера. Обадих се на фирма "Cores Networks" - доставчика. Проведохме следния разговор с една приятна кака:

аз: Добър ден
кака: Добър ден
аз: Обаждам се от фирма ХХХХХХХ.
кака: Да кажете?
аз: Интересувам се какво е публичното IP на рутера, който имаме в офиса.
кака: 192.168.xx.xx
аз: Има ли възможност да бъде отпуснато реално, статично IP?
кака: Да, има такава възможност. Трябва да направите запитване до admin@cores.biz и да обясните за какво ви е реалният адрес.
аз: Мерси.
кака: Моля
(и тук започна стряскащият момент, бел. ав.)
аз: Между другото паролата на безжичният модем е сменена, т.е. не е тази по подразбиране.
кака: Ами момент да я сверим. Паролата е: NNNNNNNN (където NNNNN е число в шестнадесетична бройна система, бел. ав.)
аз: Да, но това е ключа за wireless-а, мен ме интересува паролата, която е сложена на самото устройство
кака: Ами тя е същата като ключа.
аз: Мерси, довиждане
кака: Довиждане

Вчера по време в Тукан-а на караокето видях една доста стара позната. Днес позната, а едно време приятелка. Момата се казва Марина, и ми е бивша съученичка. Някъде в десети клас се озовахме в една компания и последните три години ходихме заедно по кафета, учихме заедно, споделяхме си, ходихме заедно по купони и т.н. С други думи бяхме големи дружки. Някде към края на дванайсти клас поради леко мъгляви причини, компанията ни малко се поразкъса, и отношенията ни поохладняха. След кандидат студентските изпити, въпросната мома не съм я виждал - вярно, нито веднъж не дигнах телефона, но и тя не го направи...

И така вчера, излизат някакви моми на сцената - ще пеят. И аз му викам на Сидер (също бивш съученик) "Абе т'ва не е ли Марина?"... Той гледа, гледа, и не се съгласи. Венелин се намеси и потвърди моето изказване. След още една, две дози взиране от страна на Сидер, и той дойде на моето мнение. Марина, като че забеляза вниманието на нашата група и дойде да ни види. Ахна като видя Сидер, гушна го и започна да обяснява от кога не ни била виждала... После започна да обяснява как първоначално Венелин и Ирина й се сторили познати, но не могла да се сети от къде, и в момента в който изрече името й изви поглед към нея видя мен (аз бях гушнал жена си и бях подпрял главата си на рамото й). Чак тогава Марина загря кой е младежа до Ирина. Настъпи няколко секундно неловко мълчание...

Нормално е хората да се събират и разделят, да завързват нови приятелства и познанства, да забравят стари, да занемаряват отношенията си, но по дяволите, допреди три години с Марина бяхме първи приятели, а сега й трябваха четири минути за да ме познае.

Докато си говорихме с Кирчо преди два дена, той сподели с мен, че има идеята да се съберем всички настоящи и напускащи хора от Support Ltd, и да си направим купона по време на караокето в Тукана. Отдавна не се водя на работа в Суппорт-а, но все още се чувствам като част от екипа им... Веднага му предложих да викнем и разни бивши хора от фирмата и той прие идеята бързичко - врътнах по една шайба на Сидер и Венелин. След малко убеждаване двамцата се съгласиха да дойдат да се видим. Киро звънна в Тукан и резервира една маса, че да не се окажем с пръст в уста.

По принцип предпочитам комуникацията на живо. Друго си е да се накрещиш в лицето на говедото, което те ядосва. Именно заради това отдалечената комуникация не ми допада особено. Най-малкото не знаеш какви гримаси и жестове прави човека с когото говориш по телефона, а именно жестовете издават много тайни. Със всяка комуникация, при която няма дори гласов контакт нещата стават и по зле - няма я и интонацията. Сетих се за тази интересна тема, защото днес си початихме с разни колеги по интересен начин през конзолата на един production сървър. Друго си е да ползваш sh# echo "... ... ..." | wall Ето я и част от комуникацията:

Broadcast Message from root@halo
(/dev/pts/4) at 11:51 ...
ostavete deteto za malko

Broadcast Message from root@halo
(/dev/pts/4) at 11:54 ...
krokodila sum, ne go pipajte, obadete mi se.

Broadcast Message from root@halo
(/dev/pts/1) at 11:54 ...
zvunia ti de ;)

Broadcast Message from root@halo
(/dev/pts/3) at 11:55 ...
Ej sega shte se obadq

Broadcast Message from root@halo
(/dev/pts/1) at 11:55 ...
niama kakvo da se obajdate, vsichki v ofisa
jema, vdigni

Broadcast Message from root@halo
(/dev/pts/3) at 11:56 ...
Az ej sega shte trygvam

Broadcast Message from root@halo
(/dev/pts/3) at 11:56 ...
Az ej sega shte trygvam (Stefan)

За всеки който се интересува повече от темата, нека прочете съобщението пуснато на форумите на DarkGalaxy.

1. Прекарването на кабели (UTP/FTP) през гофретата на високото напрежение е добра идея (говорим за силов ток).
2. По разумно е да сплитнем един кабел на пети етаж, и да прокараме нов кабел от пети до трети, вместо да дръпнем един от първи.
3. Спайката на два кабела по никакъв начин не пречи на сигнала.
4. TTL (time to live) на пакетите не може да бъде сменян или променян!
5. То няма нужда от стандарти за кримпване на кабелите...

6. Ама ние не сме вързани с кабел до рутра (да, той има wireless...)
7. Приемането на SSL сертификата е наложително за да работиш с устройството.
8. Премахването на DHCP service-а на рутера и рестартирането на Windows-а води до невъзможност за взимане на IP адрес (не, не може да работиш с рутера без да сте в една мрежа!!!)
9. Ама това Линукс ли е? Само с команди ли е?
10. Смятането на мрежи, мрежови маски и други подобни е за загубеняците.
11. Ще си дадеш ли паролата за wireless-а, adminstrator-a (на Windows-а) и passkey-я за WPA-PSK... Ама защо не ги даваш??? (към мен)
12. Според фирмената политика не може клиент да знае потребителското име и паролата за PPPoE връзката (получих ги де)...
12. Идеята да си прехвърля всичките mail-ове към техния пощенски сървър е страхотна щом си говорим за конфиденциална информация...

Следващата част от тази славна история спокойно може да послужи за учебник озаглавен "Customer Relationships" или по простичко казано "Отношение към Клиента", раздел "Как не трябва да се отнасяме към клиента", глави "Предварителни уговорки" и "Отлагане на задълженията". Бях гледал такава книжка някога, някъде... Подобно четиво определено трябва да се прочете от всеки, който ще дига телефона и ще си говори с клиенти.

аз: Добър ден.
кака[1]: Добър ден
аз: Днес имах уговорка за инсталация в 10:00. Техниците ви явно закъсняват...
кака[1]: Съжалявам, но имаме технически проблем. За това техниците ще се забавят.
аз: Ахам... Към колко часа да ги очаквам?
кака[1]: Ами към 11:00, 11:15, нали не е проблем?
аз: Ами всъщност е проблем, защото съм на работа, но до сега съм ги чакал, тъй че ще ги изчакам до 11:15
кака[1]: Довиждане
аз: Довиждане

кака[1]: Добър ден
аз: Добър ден. Днес имах насрочена инсталация за 10:00. Преди около час ви се обадих, че техниците закъсняват и ми казахте, че около 11:00, 11:15 ще бъдат на обекта. Тях още ги няма?
кака[1]: Съжалявам много, но имаме авария, която току що са отстранили. Сега тръгват към вашият адрес, до 40 минути ще са при вас.
аз: Благодаря за информацията, довиждане
кака[1]: Довиждане

аз: Здравейте
кака[2]: Добър ден
аз: Днес имах насрочена инсталация за 10 часа, но поради аварията ви, отложиха за единайсе, единайсе и нещо
кака[2]: Да, й?
аз: Ами екипа ви и тогава не дойде и се чухме с ваша колежка в 11:30, тя ми каза, че екипа таман тръгвал към мен и до 40 минути щял да бъде на обекта.
кака[2]: Да...
аз: Ами тези 40 минути изтекоха преди 20 минути, може ли малко информация?
кака[2]: Ами явно сте говорили с колежката. Момент да проверя...
...
...
...
кака[2]: Мдам, екипа има още малко работа, до 20 минути ще тръгнат към вас. Т.е. още 40 минути за да стигнат до вашият адрес.
аз: Добре, но все пак ще дойдат ли, вече закъсняват с два часа и половина?
кака[2]: Да...

аз: Добър ден...
кака[2]: Добър ден
аз: Завчера трябваше да бъда включен в мрежата ви, но поради авария, това бе невъзможно. Отложихме инсталацията за днес.
аз: Сутринта в 10:00 имах уговорка да бъде направена инсталация .... (съвсем спокойно обясних цялата ситуация, включително последователнсота от телефонните разговори)
кака[2]: Ами много съжалявам, но имахме голяма авария
аз: АХА... В КРАЯ НА КРАИЩАТА, ЕКИП ЩЕ ДОЙДЕ ЛИ НА ОБЕКТА?
кака[2]: Ами, за съжаление има друг адрес, ще трябва да го отложим...
аз: ДА ГО ОТЛОЖИМ? ГОСПОЖИЦЕ, МОЖЕ ЛИ ДА ВИ ОБЯСНЯ НЕЩО... (последва една доста неприятна тирада от обяснения...)
...
...
...
кака[2]: Съжалявам, ще може ли да го отложим?
аз: НЕ, ВЪОБЩЕ ДА НЕ СЕ ПОЯВЯВАТ ТЕХНИЦИТЕ ВИ!

Все още съм ядосан. Разбирам, че са имало повреда, че не са имали възможността да дойдат... Но не можеше ли поне да не ми губят времето и още в единайсет и нещо да ми кажат - "може ли да го отложим"... Предполагам, че последния разговор им се е строрил груб, но не виждам какво може да се очаква след като са ме мотали пет часа, говорили сме пет пъти по телефона, няколко пъти се опитаха да не ми дигнат... А това се случва за втори път!