Настоящата статия няма нищо общо с питието... Става дума за онова значение на думата, дет' е синоним на тиксо, лепенка и прочее. И още едно предупреждение настоящото "пътепис", няма да проследява различните видове скоч, нито пък техните качества и свойства. И за да усетите напълно атмосферата на туй, що ще последва, позволете ми да ви запозная с един персонаж, който поне на мен ми беше много, ама много интересен.
Казваше се Венямин
(няма правописна грешка). Запознах се с него преди пет-шест години, когато със Сашко и Виктор се правихме на Интернет доставчик в любимата ни задушна и мръсна столица. Познанството ми с този култов персонаж бе породено от неговата помощ при монтирането на няколко антени из Софийските покриви. Той е царят на тоз занаят. Т.е. той не е цар на монтирането на антени, той е цар на явлението, което ще опиша малко по-късно. Дали беше инжинер, военен или просто чудак - това не мога да кажа, но за това пък караше стара раздрънкана Газка. Колкото пъти съм го виждал, винаги беше максимално раздърпан и разчорлен - ако си седи в някоя градинка, току виж сте го объркали с някой клошар... Този човек бе толкова сръчен в ръцете, че с малко жица, един дебел кламер и парче дърво сглоби поялник, който освен всичко работеше. Също така успяхме да монтираме две антени, само с подръчни материали, да направим антени за два Access Point-а, отново с канцеларски материали - демек два-три молива, количество габърчета и малко кламери. Всичко това рабоше, при това относително добре! Един хубав ден предадохме
"бизнеса" си и се заехме отново
"сериозно" с училището.
Жица, скоч и клещи
поправям всякви вещи...
И ако ми позволите да използвам горната сентенция за да обобщим един занаят. Неговата основна функция е да прави от нищо - нещо. И ако такъв занаят съществува, то Венямин би бил майстора на гилдията, или поне така би изглеждал в моите очи.
И тук започва същинското писание.
Една петъчно-съботна история, описана в неделя:
Прибирам се рано-рано
(към дванадесет и нещо, вечерта разбира се). Не съм гладен. Не съм и твърде изморен. Ирина е все още на работа. Лаптопа - не ми се пуска... Решавам, че е крайно време да вкарам булдозерите в моята стая, и заедно с тях малко ред. Таман поразчистих основната част от боклуците, когато съзирам току-що свалените кубинки, а до тях жално стоят официалните обувки... Боята на двата чифта обувки до толкова се е изтъркала, че през нея прозира кожата. Стана ми жал - хем за тях, хем за вида в който ходя. Решавам своевременно да се поправя таз несправедливост. Взимам кубинките и право в банята - първо имат нужда да бъдат забърсани, избърсани и почистени. Първият етап е почти приключен, когато усещам как краката ми са мокри. Поглеждам надолу и гледам как цялата вода от мивката е решила да мине напряко през банята, а не по полагащият й се канален ред. Ядосан захвърлям кубинките в коридора и решавам, че този мъничък проблем трябва да бъде отстранен.
Махам
ботуша на мивката
(ботуш е технически термин, няма токчета, платформи, не е направен нито от естествена, нито от изкуствена кожа - от порцелан е). Иззад ботуша изваждам части от бившият душ - направени от неръждавейка, но доволно ръждясали, маркуч - един брой, джапанка - един брой и полу-прогнила хавлиена кърпа, ползвана някъде през тридесетте години на по-миналият век. Почти всички от тези ценни вещи се озовават в боклука. Маркуча се пази - трябват резервни части. Сифона и придружаващата го флексибелна тръба се демонтират на възможно най-малки части. Всичко се измива, даже бих ги изварил, но времето ме притискаше. Относно качеството на сифона ще спомена близките роднини на конструктора на продукта, инжинера който го е проверил и одобрил, и производителя. Също така бих избол очите на първия, извадил езика на втория и бичувал третия, но това е друга тема. Нека поясня - сифонът бе така конструиран, че реално от количеството пластмаса и гумени уплътнения да постигнете само едно - саморазглобяващ се боклук на стойност -30 стинки. Минуса е там нарочно - трябва да ти дават пари за да изхвърлиш този "продукт".
Някъде около момента с миенето на всичкият там чарколяк Чревцето забеляза, че нещо се въртя, тропкам и цъкам с език в банята. Като всяко любопитно животно, той решил да провери за що иде реч. След подробни описания от моя страна, той авторитетно заяви,
че той, утре ще купи нов
(вероятно още по хеФтин) сифон и количество силикон, така че да се закрепи положението. Обясненията относно какво и как трябва да бъде направено не секнаха... И тук трябва да отбележим два факта - първо много добре знам какво разбира Чревцето от водопровод и канализация
(бих го сравнил с моите знания относно анатомията, демек има там някаква кожа, кокал, мускули, и тук там някое и друго сухожилие....), и второ
аз съм изобретателен инат. Освен това вече имам невероятни успехи в прилагането на по-горе изложената сентенция в тази къща - два пъти поправях душа само с жица
(разбирай едно от осемте жила на UTP кабелче) и тиксо, успях да поправя кафеварката само с една отверка и водопроводен ключ - въпросната кафеварка се разглобява с цял комплект отверки, клещи и един два шестограма... Освен това как така ще чакам аз до утре? Имам и официални обувки да мия!
Сифона, че го оправих - оправих го. Нужните съставки наподобяват тези на гювеча - каквото видиш може да го използваш, но все пак ето какво използвах аз: отверка (права), четвърт руло тоалетна хартия, изолирбанд, кореселин, жица, запалка, парцал, щипка физическа сила, макетен нож, нерви на вкус и половин кило цветисти псувни. Ето и как се приготвя ястието, пардон продуктът - разглабяте всичко което може да бъде разглобено, почиствате с парцала и подсушавате с тоалетната хартия. Залепяте (добре) с изолирбанда
(или друго подръчно лепило, тиксо, силикон и т.н.) уплътненията, така че самият сифон да не се плъзга свободно, гайките наистина да стегнат и в крайна сметка да не се разглабя. Там където негова милост производителя е спестил уплътнения навивате малко жица и отново залепяте със скоча. Загрявате тръбата за да я огънете - можете като мен първо да опитате само със запалка или направо да минете на вариант B, посипвате малко тоалетна хартия с кореселин или друг лесно запалим флуид и огъвате тръбата докато е още топла. След това режете
(с макетния нож, може и с ножовка, ама ако имате, иначе не пробвайте - не става) един два накрайника според целите и обстоятелствата. След това ако имате късмет успявате да сглобите и напъхате всичко... Подсушавате отново... И пускате водата - ако сте били сръчни в ръцете, късметлии, умни и скромни като мен - никъде не капе... Приятен апетит, пардон - миене. Може би било любопитно да спомена, че подръка имах и водопроводен ключ, но не бе използван, просто защото не му намерих приложение... Някои ще попитат къде отиде отверката - е ако на цялото това изкуство не намерите място къде да я употребите - проблема е във вашият телевизор, но не го разглобявайте, няма да помогне.
Щастлив, но изморен, към 04:15 си легнах...
Туй бе петъчно-съботната хумористична история... А сега дойде времето за размисъл. Може да си вземете бира от хладилника
(Крокодилe, ти си на чай!)
Защо по дяволите всичко, което правя и става се получава именно по този начин. Ето на в офиса - каквото и както да правя винаги се стига до употребата на някой много
грозен/гнусен/неприятен/(поставете тук) хак, без който нещата няма да станат. И няма значение дали трябва да си хакнем bash-а за да ни тръгнат скриптовете
(не забравяй - това е само пример), или пък трябва да променя наполовина каналната структура на Астериска, дали трябва да направим някоя странна кръпка из някой driver, или пък да поправим сървър като му подменим Ethernet контролера
(мрежовата карта бре Петров) като на места подпрем с хартия и тиксо, че да не окъсява... Няма значение! Ей го на, тръгнал съм да правя ремонт с една трета от инструментите, които ми трябват и едва половината материали, но се получава. Тръгвам да оправям -
временно разбира се - душа или сифона, и до какво прибягвам - изолирбанд, жица и тоалетна хартия... Някои ще кажат, че това е талант, но защо поне веднъж не видя/направя едно решение, което да е направено като хората, а не на места да е закърпено с тел и тиксо. И втори въпрос ме мъчи - защо решенията, които са правени по-нормалният начин не работят, или пък поне работят по-зле от онези направени с вече описаният наУчен подход. Излъгах - още един въпрос ме мъчи - защо колкото по временно и закърпено е решението, толко по-дълго и добре работи?
Ако някоя мома все пак е издържала целия този пътепис, само и само да научи историята на кубинките - те още си седят в ъгъла - добре умити и все така не боядисани... Нищо и утре е ден, само дано не се счупи батерията на мивката или пък осветлението да реши, че е време за вечеря на свещи.
Added on 2008-12-14 23:58:41
There are no comments |
Add Comment
