Преди по-малко от петнадест години, в едно столично школо, едно момче проведе един доста интересен спор. Тезата му гласеше "Компютрите са по-умни от хората". Вярно звучи смешно, дори абсурдно, но на детето му бяха показани два фокуса на един черен екран, а момчето само си направи грешните изводи. Самият спор бе интересен поради общността в която бе проведен - начално училище, глуповата учителка по чужд език, стая пълна с:
   а) 60~70% ромчета (за да сме политически коректни)
   б) 20~30% българчета (то, не че ромчетата не са българчета, ама по-отношение на мирис и цвят - имаше разлика)
   в) 10% нормални деца, на които им се учеше и се опитваха да мислят...

Даскалицата, не че бе работила нявга с компютър, авторитетно заяви, че по-голяма глупост не е чувала (то и аз като се замисля доста глуповато звучи, но все пак). Ромчетата, които надали знаеха що е то компютър, камо ли колко е "умен", заявиха че компютъра не е по-умен, защото е по-глупав от човека - а е по-глупав, защото учителката казала така. По-глуповатите българчета не останаха по-назад и също застанаха твърдо зад мнението на учителката. Малко след началото на спора, момчето което го започна остана само в борбата си.

Това момче бях аз. Днес се сетих за тази история, като се замислих с какви аргументи и доказателства цял час защитавах моята теза, щях да се катурна от леглото от смях. По-смешното в случая бяха нескопосаните опити на даскалицата да покаже на целия клас (и най-вече на мен) колко греша: "Ти чул ли си компютър да напише поема?", "Как може една машина да е по-умна от хората, след като те са я създали?", "Не можеш да сравняваш компютър с човек!".


Самият спор не е толкова интересен, колкото няколкото извода, които си направих години по-късно. Хората не мислят, те препочитат някой да им сипва смляна информация в главата, няма значение какво е твърдението, нито пък какви са доказателствата за него, важното е че някой авторитет, пък бил той и тъпа учителка по английски език, се е изказал по някаква теза. Според съшите тези хора определящо е не какви са доказателствата за или против тезата, а кой ги изказва.

Човекът, той е от онези 10%, които предпочитат да се доверяват на собствената си логика и опит. За този човек няма значение кой точно казва твърдението X, за него са важни смислените доказателсва.

Същият този човек е егоист, той мисли и разсъждава за себе си, писнало му е да убеждава онези 90% от хората, че вярват на глупости.

Утре някой известен "учен" ще каже, че краставиците са полезни за зрението, като неговото доказателство ще бъде проучването му, според което в 1,6734% от случаите има по-малко проблеми зрението при хората консумиращи горепосоченият зеленчук ежедневно. Хората обикновено пропускат частта с доказателството, важното е че има такова.


Не казвам, че не трябва да се вслушваш в твъдението на любимият нам литературен герой на име "Пешо", но не казвам и че трябва да вярваш в него като заклет християнин в Библията. За съжаление са малко хората, които слушат твърдението, а не "Пешо". След като изслушаш казаното от него, помисли, пък после съди за тезата му по доводите, а не защото това е "Пешо", а не "Петкан".