Не вярвах, че скоро ще напиша подобно нещо, но ето на... Гони ме скука! Вчера претърпях хирургическа интервенция на левият клепач и в момента се чудя какво да правя. Вчера ми се наложи цял ден да лежа в леглото, по гръб (тук си заслужава да се отбележи, че относно лежането по гръб си приличам с котарака ми - харесва ми веднъж годишно за около десет минути). Поради позата така и не успях да заспя като хората, не можех и да чета / вися пред лаптопа / работя / разхождам / гледам филм / мотам с приятели, т.е. нищо, която по принцип правя.

Повярвайте ми, да гледаш света само с едно око е като да пишеш с един пръст на клавиатура - трудно, но за това пък мудно... Днес се завърнах в света на двуоките. Прекрасно е! Не ти се губи половината габарит, не  ти се налага да си въртиш главата като обран евреин, само и само да си намериш телефона нейде из околността...

По-лошото е, че идните дни ще продължавам да пазя къщата, дивна и леглото, да не би някое от изброените да хвръкне на разходка из гората. Вчера викнах родителските тела на свиждане, днес беше Тони, утре ще е ред на Иво... Остава само да измисля кого да прикоткам в петък.